Инсталиране на Cloud Server на OpenNebula 3

OpenNebula

Изграждане на вашия Cloud

Инсталиране на Cloud Server на OpenNebula 3

– Понеже преди няколко дене един приятел ме помоли да направим един Cloud Server на OpenNebula 3 реших да споделя опита си. Понеже тези който са по светнати и са по навътре в нещата знаят какво е OpenNebula няма да се задълбочавам в това а ще напиша само как се инсталира в по-нататъшни howto та ще по-разясним.

Преди да започнете с инсталацията и конфигурацията на OpenNebula, трябва да получите  представа за хардуерните компоненти, който се използват за изграждане на физическата инфраструктура, която ще бъде използвана за вашия облак.

Имате нужда от преглед на хардуер, необходим за изграждането на вашия облак. Все пак, имайте предвид, че следните съвети само ще ви дадат представа за необходимия хардуер. Всяка инфраструктура ще има свои собствени изисквания, така че изискванията може да варират.

Проверка на CPU

Една от най-интересните точки е, че няма специални изисквания за хардуера за вашия облак.Единственото е процесорът да поддържа виртуализация. Дали има виртуализация процесорът ви можете да проверите чрез,  съдържанието в /ргос/cpuinfo. Можете да търсите за VMX за Intel и SVM за AMD.

Необходимата команда е:

$ egrep ‘(vmx|svm)’ /proc/cpuinfo|wc –l

 

Ако командата върне 0,на вашият процесор му липсва поддръжката на виртуализация или имате нужда да я разрешите от настройката в BIOS (позволяващите процедури се различават сред хардуер производители; провери ръководство). В противен случай, виртуализацията ще се върне на броя на CPU ядрата. Ако имате 8 ядра цифрата ще е 8. В случая ще го инсталирам на моят лаптоп и след изпълнение на командата:

root@ubuntu:~# egrep ‘(vmx|svm)’ /proc/cpuinfo|wc -l

8 – като 8 е цифрата на ядрата за i7 става 😉

Поддръжката на виртуализация в процесорите се подобрява не прекъснато, и основните производители на процесори , като Intel и AMD, са разработили специфични функции, които увеличават резултатите в виртуализираните среди.

Паметта и важна ли е тя ?

Второто нещо за което трябва да помислите е паметта. Това е защото всеки един ваш клиент в зависимост от това каква услуга му предлагате ще използва повече памет.

 

  • За малки виртуални машини, които не изискват висок трафик – уеб приложения, 256 MB на ВМ-( Виртуална Машина ) е достатъчно.
  • За средно големи машини, като сървър за база данни, която разчита на малък кеш паметта за изпълняване на нейното искане,  1 GB на инстанция е достатъчно.
  • За големи ВМ, като тези който работят с Java application servers, 2 GB е често нужна.

 

С тези примери мисля, че добивате представа горе долу какъв хардуер ще ви е необходим.

 

За да проверите текущата свободна памет на вашата машина изпълнете следната команда:

free –m

 

На моят лаптоп в момента излиза това

 

root@ubuntu:~# free -m

total       used       free     shared    buffers     cached

Mem:          16384        143       16241          0         54         34

След това спокойно можете да прецените ще ви стигне ли и за какво ще ви стигне ?

 

Disk

Ако вече имате опит с виртуализацията, вероятно знаете, че пречка в тези среди често е диск

I/Oто . С голям брой едновременно работещи виртуални машини, дори и само кратко да четат и пишат, е лесно да се достигне максималното IOPS (входно / изходни операции в секунда) поддържано от вашите устройства за съхранение на данни.

 

За да проверите производителността на диска си, можете да използвате командата hdparm:

hdparm -Tt <device>

 

За да се направи един прост тест за 1етене и писане на файловата система, използвайте:

dd if=/dev/zero of=/mnt/volume/test.dat bs=4096 count=1M

Тази команда ще напише файл от 4 GB, запълнен с нули. Когато операцията се изпълни, прочетете го с:

dd if=/mnt/volume/test.dat of=/dev/null bs=4096

Не забравяйте, че за да се предотврати  I/O кеша да ви разиграва, трябва да се напише файл по-голям от наличната памет.

 

OpenNebula изисква някои конкретни промяни в shell за да работи, и вие ще видите по-натам, някои команди, като например следното:

echo export VAR=something >> ~/.profile

Промяната в скриптове не се прилага веднага. Необходимо е да излезнете и влезете или да изпълните следната команда:

source ~/.profile

Винаги помнете, да го правите, след изпълнение на команда, която променя профил скрипта, или няма да работи!

Създаване на де-привилегирован потребител със следната команда:

аdduser  –home /var/lib/one oneadmin

Можете да използвате каквото и да е потребителско име, oneadmin е най-често използваното при инсталиране на OpenNebula

За да изтеглите пакета на OpenNebula

  1. Отидете на сайта на OpenNebula
  2. Изберете Software option
  3. Изберете Download

Можете също да изтеглите директно от http://downloads.opennebula.org/ и след това, изберете Tarball като източник.

Преди да започнете изграждането на пакета, трябва да инсталирате някои необходими софтуерни библиотеки. Можете да намерите повече информация на следния линк:

http://opennebula.org/documentation:archives:rel3.2:build_deps

За Ubuntu, трябва да инсталирате следните библиотеки:

apt-get install g++ libxmlrpc-c3-dev scons libsqlite3-dev libmysqlclient-dev libxml2-dev libssl-dev ruby

За да започне изграждането на пакета, изпълнявате scons:

scons [option=value]

Наличните незадължителни опции са:

sqlite_db – Path to SQLite install (if you needed, for whatever reason, to install this

library in a non-standard system folder)

sqlite – No, if you do not want to build SQLite support

mysql – Yes, if you want to build MySQL support

xmlrpc – Path to xmlrpc install (if you needed, for whatever reason, to install this

library in a non-standard system folder)

parsers – Yes, if you want to rebuild flex/bison files

Два основни варианта, когато искате да се изгради от източници, ще включва  дали да е SQLite или MySQL, тъй като само един от тях ще ви е необходим.

За поддръжка на MySQL, изграждане с:

scons mysql=yes

След като изграждането е успешно, можете да използвате install.sh скрипта, за да инсталирате OpenNebula на вашата система в случая Ubuntu Server 32bit.

./install.sh [options]

Наличните опции за install.sh са както следва:

-u – User that will run OpenNebula; defaults to user executing install.sh.

-g – Group of the user that will run OpenNebula; defaults to user executing

install.sh.

-k – Keep configuration files of existing OpenNebula installation; useful when

upgrading. This flag should not be set when installing OpenNebula for the first

time.

-d – The target installation directory. If defined, it will specify the path for a

self-contained install. If it is not defined, the installation will be performed

system-wide.

-c – Only for installation of client utilities: OpenNebula CLI, OCCI and EC2 client

files.

-r – Remove OpenNebula; only useful if -d was not specified, otherwise rm -rf

$ONE_LOCATION would do the job.

-h – This prints installer help.

Аз ще го инсталирам без нищо защото така ще го разположа върху цялата система

./install.sh

След това отидете в папка

/usr/share/one/ и стартираите install_gems

Ако нямате инсталирани  Ruby gems ето линк:

apt-get install rubygems libopenssl-ruby

След като завъжрите инсталацията на библиотеките. Вече можем да започнем да конфигурираме OpenNebula.

Но за това ще пишем по-натам.

 

1,540 total views, 1 views today

Print Friendly, PDF & Email